В ежедневната ми работа като психолог и психотерапевт в София и Перник, често срещам майки, които споделят за трудностите си в отношенията с децата. Една от най-честите теми, която излиза на преден план, е контролът – дали и как той влияе върху децата, семейните отношения и върху самите тях.
Контролирането в родителстването може да се прояви в много форми – от прекомерно планиране на всеки аспект от живота на детето до изискване на пълно подчинение на семейните правила и очаквания. Такива майки често изпитват нужда да гарантират, че всичко върви по план, и да предотвратяват всякакви нежелани последствия, произтичащи от липсата на планиране до съвършенство. Контролът може да бъде мотивиран от желание за най-доброто за детето, страх от провал, или лични неразрешени проблеми.
Често корените на контрола лежат в личната история на майката. Травматични преживявания, липса на сигурност в детството или ниско самочувствие могат да доведат до нуждата от контрол върху другите като начин за управление на собствения страх и тревожност. Като психолог, забелязвам, че когато майките се сблъскват с предизвикателства в родителстването, те често използват стратегии, които са били ефективни в миналото, дори ако тези стратегии вече не служат на тях или на техните деца в настоящето.
Контролирането може да има различни последствия за децата. Те може да се чувстват потиснати, несигурни или дори гневни, тъй като нямат възможността да изразят своята личност и своите желания. В дългосрочен план, това може да доведе до проблеми с автономията, самочувствието и способността за вземане на решения. Децата на контролиращи родители често имат затруднения в изграждането на здравословни взаимоотношения, тъй като им липсва умението да се справят с конфликти или да поемат отговорност за собствените си избори. Често те попадат в конформистка среда, защото там се чувстват приети
Първата стъпка към промяната е осъзнаването. Като майка, е важно да разберете къде се корени нуждата от контрол и какви са последствията от нея. Работата с психолог може да ви помогне да идентифицирате тези фактори и да намерите нови, по-ефективни начини за взаимодействие с децата си.
Една от ключовите стратегии е да се научите да се доверявате на децата си и да им позволите да правят грешки. Това не само им помага да развиват самостоятелност, но и укрепва връзката между вас. Постепенното освобождаване на контрола и предоставянето на повече свобода може да бъде предизвикателно, но в крайна сметка води до по-здравословни и устойчиви взаимоотношения.
Контролиращото поведение е често срещано явление сред родителите, но с осъзнатост и подкрепа, то може да бъде променено. Като психолог и психотерапевт в София и Перник, съм виждала многократно как промяната в родителския стил води до положителни резултати не само за децата, но и за самите родители. Родителството е път, който изисква търпение и гъвкавост, а предприемането на промяна понякога е ключова стъпка към изграждането на здрава и подкрепяща семейна среда.
