Във втората част на поредицата за Нарцистичната личност ще се върнем назад във времето и ще видим къде и защо се изгражда тази патология.
Когато се роди едно бебе, първото нещо, с което иска да се свърже е Любовта и съответно човекът, които го обича безусовно и е готов на всичко за него. Това е така, защото животът на малкия човек зависи от него във всякакъв смисъл. То трябва да оцелее. Да речем, че бебетата се раждат с добър набор от „сензори“ – то ви с ококорените си очи и ви „сканира“ постоянно вие ли сте човекът, който е готов да умре, за да живее то. Когато открие, че това сте вие, то ви се усмихва закачливо, плаче, гука, хапе, скубе и показва цялата палитра на бебешкото си съществуване. Търси свързване. Обикновено държат тази личност „под око“ 24 часа, 60 секунди в минута. Тестват ви, събуждат ви, ако случайно сте заспали. Ако сте се разсеяли и сте оставили бебето – центъра на света, без своето обожание, то ви привиква. Бебетата имат завиден „арсенал от средства“, за да държат майката /или човекът, който изпълнява тази роля/ под контрол. Можем да представим това под следния монолог: „Аз те тормозя и ако ти откликваш на моите желания, значи аз съм най-важният за теб. Ти няма да ме изоставиш и винаги ще ме обичаш“. Можем да счетем това за нормално от гледна точка на малкият и беззещитен човек, който не може да ходи и да говори все още. Зигмунд Фройд нарича този етап от развитието на бебето „нарцистичен“. Ако в този период бебето е обичано безусловно, ако е най-важният човек на света за своята майка, ако е обгижвано непрестанно, то тогава бебето минава по здравословен начин към следващия си период на развитие и от нарцистичното няма да остане и следа. Но! Но ако стане разминаване в тези грижи, ако те не се осъществят по този безусловен начин, става „бъг“ в системата.
