В следващите редове ще ви разкажа за развитието на детския мозък и за пагубното влияние на стреса.
Развитието на мозъка преминава през два критични етапа. Първият е по време на бремеността и първите години от живота на детето. През това време мозъка формира коровите си връзки и децата развиват способността си за преработване на сензорна информация, езика и когнитивните умения. Мозъчните връзки остават стабилни до към 12-тата година на детето. През юношеството настъпва втори критичен период, когато мозъкът се преструктурира по различен начин. И в двата периода външни или вътрешни събития, включително генетични процеси, могат да се появят и да водят до соматични или психични разстройства.
Още преди детето да се роди, мозъкът е започнал да формира връзките, които ще са необходими за изпълняването на основните сензорни и моторни функции. Можем да обобщим, че първите зони, които се развиват у бебето, са тези свързани със зрението и движението. Последни се развиват фронталните /челните/ дялове на мозъка, които продължават развитието си и в ранната зряла възраст.
Ранния стрес при децата отразява ситуация, в която детето е неспособно да се справи с изискванията, които му се отправят. Тези ситуации са многобройни и се простират от катастрофи до смърт на родител и малтретиране на детето. През юношеството малко повече от 50% от децата споделят, че са преминали през стресови периоди на насилие или пренебрегване. Тези преживявания увеличават риска от разстройство на поведението с над 40% и от страхово разстройство с над 10%.
Тъй като мозъчните промени в детството и юношеството презентират различни модели на разпределение на сивото и бялото вещество в различните мозъчни зони, стресът и злополучията могат да имат по-голямо влияние през тези развитийни периоди, отколкото по-късно в зряла възраст. Това е така, защото стресът и злополучията предизвикват промени в хормоните и невротрансмитерите, които на свой ред влияят на процесите на развитие. Често срещан резултат е, че тези деца, които преживяват краен стрес през тези периоди от развитието си, имат по-малко мозъчни структури, например хипокамп, който участва в ученето и паметта.
