Дисморфия на тялото: какво представлява и как се лекува
Автор: Антония Малчева, психолог и психотерапевт в гр. София
Дисморфията на тялото, известна още като телесно дисморфично разстройство (Body Dysmorphic Disorder, BDD), е сериозно психично състояние, при което човек е обсебен от въображаем или минимален физически недостатък. Въпреки че околните често не забелязват или не отдават значение на въпросния недостатък, за страдащия той представлява източник на дълбоко страдание и силен дискомфорт.
Какво представлява телесната дисморфия?
Хората с телесна дисморфия често прекарват часове пред огледалото, сравняват се с другите, търсят уверение от околните или избягват социални ситуации, за да не бъдат „видени“. Най-често засегнатите части от тялото включват лицето (например нос, кожа, очи), но могат да бъдат и всяка друга част – коса, ръце, крака, дори мускули.
Обсесивните мисли, свързани с външния вид, могат да доведат до тежка тревожност, депресия и социална изолация. Нерядко се наблюдават компулсивни поведения като постоянно гримиране, прикриване, консултации с дерматолози или пластични хирурзи.
Какви са причините за появата?
Възникването на дисморфията на тялото е резултат от взаимодействие между:
- Биологични фактори (наследственост, дисбаланс на невротрансмитери);
- Психологически фактори (нисък самочувствие, перфекционизъм, тревожни разстройства);
- Социално влияние (медии, социални мрежи, култ към красотата и физическото съвършенство).
Началото на симптомите често настъпва в юношеството, но разстройството може да остане неразпознато с години.
Диагноза
Диагнозата се поставя от специалист по психично здраве въз основа на клинично интервю, оценка на симптомите и поведението. За разлика от обикновената загриженост за външния вид, телесната дисморфия включва натрапчиви мисли и поведение, които пречат на ежедневното функциониране.
Лечение
Ефективното лечение на телесната дисморфия включва:
1. Психотерапия Когнитивно-поведенческата терапия (КПТ) е най-често използваният и ефективен метод. Тя помага на клиентите да идентифицират и променят изкривените мисли за себе си, да намалят компулсивните поведения и да подобрят самооценката.
2. Медикаментозно лечение В някои случаи се предписват антидепресанти от групата на СИСТ (селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), които спомагат за намаляване на обсесивните мисли и тревожността.
3. Подкрепа от близки Разбирането и емпатията от страна на семейството и приятелите са важни за възстановителния процес. Избягването на критики по отношение на външността и окуражаването на терапията са ключови.
Кога да потърсите помощ?
Ако вие или ваш близък прекарвате прекалено много време в мисли за външния си вид, изпитвате тревожност, свързана с части от тялото си, или избягвате социални контакти заради това – потърсете помощ. Колкото по-рано започне лечението, толкова по-добри са прогнозите.
Като психолог и психотерапевт в София, работя с хора, страдащи от дисморфия на тялото, тревожни разстройства и ниска самооценка. Ако се разпознавате в тази статия, не отлагайте – подкрепата е възможна и достъпна.
