В практиката си като психолог и психотерапевт, работещ ежедневно с пациентите си от практиките ми в София и Пловдив, често се сблъсквам с един парадокс: защо, въпреки че съзнателно копнеем за щастие и спокойствие, несъзнателно се оказваме в ситуации, които ни носят болка?

В ежедневието думата „мазохизъм“ често се свързва с физическата болка, но в психологията и психотерапията това понятие има много по-дълбок и фин смисъл. Психологическият мазохизъм е несъзнателна тенденция да саботираме собственото си благополучие, да оставаме в токсични връзки или да повтаряме едни и същи болезнени сценарии.

За да прекъснем този цикъл, първо трябва да разберем скритите механизми, които го задвижват. Ето какво се крие зад нуждата на психиката ни да „избира“ страданието.

1. Комфортът на познатата болка

Една от основните задачи на човешката психика е да предвижда какво предстои, за да ни предпази. За нашия мозък познатото, дори когато е болезнено, се усеща като по-безопасно от непознатото.

Ако в миналото си сте свикнали да бъдете отхвърляни, критикувани или пренебрегвани, тази емоционална среда се е превърнала във вашата „норма“. Когато се появи възможност за здравословна връзка или личен успех, психиката може да го разчете като заплаха, защото е нещо ново и непредсказуемо. Затова несъзнателно се връщаме към познатото страдание – там поне знаем правилата на играта.

2. Илюзията за контрол

Звучи противоречиво, но понякога създаваме или провокираме собствената си болка, за да имаме контрол над нея.

Ако едно дете расте в среда на непредсказуем хаос или емоционално насилие, то е напълно безпомощно. Като възрастни, механизмът на психологическия мазохизъм ни позволява да бъдем „режисьори“ на собственото си страдание. Усещането е следното: „Ако аз инициирам провала или отхвърлянето, аз го контролирам. То няма да ме изненада и няма да боли толкова, колкото ако дойде неочаквано отвън.“

3. Несъзнаваната вина и нуждата от наказание

Много хора носят дълбоко в себе си ирационално чувство за вина, формирано още в ранните етапи на детството. Това може да е вина, че сме се отделили от родителите си, вина, че сме по-успешни от тях, или просто вярването, че „не сме достатъчно добри“.

Когато дълбоко в себе си вярвате, че сте „лоши“ или „недостойни“, вие несъзнателно търсите наказание, за да изкупите тази вина. Всяко постижение, всяка глътка радост се усещат като нещо незаслужено, което бързо трябва да бъде компенсирано чрез самосаботаж или вътрешно страдание.

4. Сливането на любовта и болката

Нашите първи взаимоотношения – тези с родителите или хората, които са се грижили за нас – формират шаблона, по който разбираме любовта.

• Ако фигурите на привързаност са били едновременно източник на грижа, но и на емоционална или физическа болка.

• Ако любовта е трябвало да се „заслужи“ чрез страдание и жертви.

В тези случаи психиката прави фатално сливане: Любов = Болка. Като възрастни, ние несъзнателно търсим партньори и ситуации, които пресъздават тази динамика, защото без елемента на болка, връзката не ни се струва истинска или достатъчно интензивна.

Как да прекъснем цикъла?

Добрата новина е, че тези модели не са присъда. Те са просто заучени стратегии за оцеляване, които вече не ви вършат работа. Първата стъпка към промяната е осъзнаването – да забележите моментите, в които сами заставате на пътя на собственото си щастие и психично благополучие.

Справянето с дълбоко вкоренени защитни механизми обаче рядко се случва в изолация. Професионалното психологическо консултиране и психотерапия предоставят безопасното пространство, в което можете да изследвате тези модели без осъждане и да изградите нови, по-здравословни начини на свързване със себе си и света.

Ако усещате, че се въртите в омагьосан кръг от самосаботаж и болезнени взаимоотношения, не е нужно да се справяте сами. Като добър психотерапевт с дългогодишен опит, аз съм тук, за да ви подкрепя в този процес.