Депресията – заболяване или нов термин в ежедневния ни речник?

„В депресия съм!“, „Депресирал/а се е пак“, „Нещо съм се бъгнал/а“ Често използваме тези изрази в ежедневието си (за съжаление), но дали истински вникваме в смисъла на депресията и дали оценяваме сериозността на последствията ù? Според МКБ – 10 депресивният епизод е „състояние, характеризиращо се с понижени настроение, намалена енергия и спад на активността“. Не сме способни да изпитваме удоволствие от ежедневните си активности, често сме уморени дори при малко натоварване. Имаме спад на апетита и нарушение на съня – спим прекалено много или пък се буди често през нощта, наспиваме се „бързо“ – от 3 до 5 часа. Чести спътници на депресията са:

• ниската самооценка
• чувството за вина
• загубата на смисъл
• понижено либидо
• висока тревожност
• плач
• емоционална празнота
• угриженост

Имаме склонността често да отдаваме някое от гореспоменатите симптоми на напрегнатото си ежедневие или пък на житейска трудност. Да, те могат да отключат част от тези състояния. Но ако страдаме от теза симптоматика повече от 2 седмици, е необходима да и обърнем внимание. Неглижирането на това състояние може да доведе до задълбочаване на страданието и сериозно да наруши ежедневното ни функциониране. Хронифицирането на депресията често води до суицидни мисли. В световен мащаб, без лечение, 10-15 % от страдащите от депресивно разстройство правят опит за самоубийство. Психотерапията е първата форма на лечение при депресия. Когнитивно-поведенческата терапия е сред най-ефективните психотерапии и дава много добри резултати. При по-тежки форми на депресия е наложително терапията да бъде подкрепена и от медикаментозно лечение, предписано от психиатър. След спиране на медикаментите е препоръчително психотерапията да продължи за определен период от време, за да се предпазим от рецидив в бъдеще.