Днес ще ви представя практичен начин за по-добро разбиране на жизнения ни опит и как можем сами да регулираме неговите съставни части. Ще поговорим за петделния модел, представен за първи път от Кристин Падески. Тя е клиничен психолог, съосновател на Центъра за когнитивна терапия в Хънтингтън Бийч, Калифорния. Моделът от петте части е съставен от добре известни ни думи – емоции, поведение, чувства, телесни усещания и заобикаляща ни среда. Ще дам класически пример за човек, намиращ се в депресия. При него моделът изглажда по следния начин:
- Мисли – „Никой не се нуждае от мен вече.“, „Няма смисъл да полагам усилия, те и без това не дават резултат“.
- Емоции – раздразнителност, тъга, обезвереност.
- Поведение – социална изолираност.
- Телесни реакции – умора, проблеми с апетита и съня.
- Заобикаляща среда – важни жизнени проблеми като разболяване на близък, смърт на приятел, финансови проблеми.
До тук всичко ни е познато при подобно депресивно състояние. Но ако се вгледаме по-добре ще видим, че всички пет части са както следствие, така и причина. Ако тръгнем от заобикалящата ни среда, ние променяме своето поведение – изолираме се от близки и приятели. Тази изолираност ни носи негативни мисли, а те от своя страна ни карат да изпитваме и негативни емоции. В следствие на всичко това телесните ни усещания също се променят. Какво можем да направим? На някои събития не можем да влияем /при смърт или болест/, но има посоки, в които можем да положим усилия. Например в мислите си – да ги подложим на критичен анализ и да помислим дали наистина никой не се нуждае от мен в този момент. Дали наистина всичките ми усилия не дават никакъв резултат…? Ако успеем да променим дори малка част от мисловния си процес, ще видим незабавна промяна и в поведението си, а от там и в емоциите ни. В следствие на това ще подобрим телесните си реакции.
