Скръбта от загубата е нещо, с което се срещаме неминуемо в живота си. За скръб говорим не само при смърт, а също при раздяла, загуба на работа, получаване на новини за терминална болест. Тя е много лично и интимно преживяване и имаме право да я споделим или не с околните. Но въпреки своята персонална проява, скръбта има своите универсални етапи, през които минаваме. Най-разпространеният модел на етапите на скръб е на Елизабет Кюблер-Рос и Дейвид Кеслър. Заедно те подробно описват 5-те етапа на скърбене, като по-късно Дейвид Кеслър добавя и 6-ти.
Първият етап е Отричане. Той се характеризира най-често с шок и ужас от получената новина. Често хората си изграждат фалшива реалност, която им служи като защитен механизъм. „Просто е ядосан/а! Утре всичко ще е наред“ при раздяла/развод; „Не си е тръгнал/а. Ще се появи зад ъгъла!“ при смърт; „Това не се случва на мен. Резултатите са сгрешени!“ при новини за терминална болест.
Вторият етап е Гняв. Гневът нужен, за да можем да преживеем болката от загубата. Тук вече скърбящият е в актуалната реалност – признава болката и загубата. „Мразя го! Ще съжалява за решението си!“ при раздяла/развод; „Ужасни шефове! Пожелавам им да фалират!“ при загуба на работа; „Ако се грижеше повече за себе си, това нямаше да се случи!“ при смърт.
Третият етап е Пазарене. Тук е много важно да не остане скърбящият много дълго. На този етап започва фалшивата надежда, сделките с Господ, връхлита ни вината. „Ако бях прекарвал/а повече време с него/нея, той/тя нямаше да си тръгне!“ при раздяла/развод; „Само ако го бях задържал за още малко, тоя/ тя нямаше да си тръгне и нямаше да стане инцидент!“ при смърт; „Ако бяхме отишли по-рано на лекар, щяхме да спрем всичко това!“ при терминална болест.
Четвъртият етап е Депресия. В този стадии често се бъркат понятията Депресия и Клинична депресия, но това не бива да се прави. Често в този етап се изпитва чувство на безнадеждност и загуба на смисъл. При поява на суицидни мисли, може да се направи консултация с психиатър за подкрепяща терапия. „Защо минавам през всичко това?!“ при раздяла/развод; „Кой съм аз без него/нея?“ при смърт; „Целият ми живот отива в кошчето.“ при терминална болест.
Петият етап е Приемане. Тук не става въпрос да сложим „розовите очила“ и да се правим, че нищо не е станало. По-скоро се наблюдава стабилизиране на емоциите, добрите дни стават повече от лошите, връщаме се към социални контакти и свикваме с новата реалност. „В крайна сметка това беше здравословен избор за мен.“ при развод; „Имах щастието да прекарам много прекрасни години с него/нея и той/тя ще остане завинаги в спомените ми.“ при смърт; „Имам възможността да приключа нещата и да се уверя, че ще мога да правя това, което искам в последните седмици и месеци.“ при терминална болест.
И последният, шести етап, е Намиране на смисъл. Това, може би, е един от най-трудните етапи при скръбта. Намирането на смисъл е много лично. Всеки скърбящ стига до него по различен път и му придава строго индивидуален привкус. Този етап отнема време и не изисква разбиране от другите около нас.
