През главата ви минават някакви мисли и след тях усещате как пулсът на сърцето се покачва, чувствате стягане в гърдите… Познато, нали?
Това са част от симптомите на сполетялата ви тревожност. Дали обаче тя е безпричинна или просто се появява от нищото? Най-честите прояви на тревожността като чувство идват след определени мисли. Мисли, които в един момент се превръщат в безкраен вътрешен монолог, който не ви дава да заспите, или пък ви съпровожда след работа. Често тези мисли започват с „ами ако…..“ твърдения и се превръщат в сценарии, който е достоен за драматичен сюжет. Тревожността преди да се изправите пред дадена трудна ситуация е резултат от множество „ами ако…“ твърдения. Когато вземате решение напълно да избягвате тези трудни ситуации, вероятно причината е поредното твърдение – „Ами ако не се справя?“, „Ами ако изпадна в паника?“. Но избягвайки трудностите вие затвърждавате негативното си твърдение. Негативния вътрешен монолог води до отбягване на трудна ситуация, отбягването води на свой ред още тревожен вътрешен монолог и така цикълът продължава и продължава.
Тук идва и момента, в който трябва да обърнем внимание на тези мисли и да ги подложим на критичен анализ – вярно ли е това твърдение? Но те минават толкова бързо, за миг, автоматично, и нямаме необходимото време за подобна критика. Понякога те се асоцират само с една кратка дума или образ. Обикновено този вътрешен монолог е автоматичен и почти неуловим, за това и не можете да го забележите и да проследите въздействието му върху настроението и чувствата си.
Разплитането на вътрешния монолог може да изисква отделяне на няколко различни твърдения едно от друго. Само така можете да се справите с вътрешния си негативен монолог. Понякога самонаблюдението не е лесна работа, особено в забързаното ежедневие. Ако изпитвате трудност с идентифицирането на негативните си автоматични твърдения, винаги можете да се обърнете към специалист по психично здраве.
